Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на човека, да знаем, че има глава, ръце, крака, мозък, дробове, стомах и т.н. Ние трябва да го познаваме и психически. Защо? – Защото, както познаваме човека, ще познаваме и вселената, понеже човек е създаден според законите, по които е създадена великата вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно с това човек изучава вселената. Затова, именно, човек е наречен малка вселена или микрокосмос. Когато казвате, че трябва да изучавате характера на човека, вие имате пред вид да изучите законите, по които той е създаден, а не характера. Невъзможно е да се изучи характера на човека. Да изучите характера на човека, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза от височините. През време на своето движение, тази вода претърпява ред промени, вследствие на което не можете да кажете, какви са нейните свойства. Водата може да бъде ту бистра, ту мътна, ту изобилна, ту слаба. И вие трябва да знаете, защо стават тези промени с водата. Ако е бистра или мътна, това се дължи на почвата, през която минава. Ако е изобилна, това се дължи на местността, от която извира. Такива промени стават и с човешкия характер. Следователно, мъчно се изучава характера на човека. И тъй, промените, които стават в живота на човека, се дължат на същите причини, които изменят водите в природата. Когато притоците на човешкия живот се втичат в общия резервоар, във великия океан – в целокупния живот, човек е идеалист. Щом тези притоци се отбият от своя път и започнат да криволичат надясно, наляво, настрани, те изгубват своята чистота, и човек става материалист. Достатъчно е един нечист приток да влезе във вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влезе във вашия ум, за да измени живота ви. – Какво трябва да направите? – Да филтрирате идеите си. – Ама без пари, без хляб, без къща не може да се живее. – Така могат да мислят децата само, а не и хората, които следват Христа. Не може да се мисли така.