Като живее човек трябва да се ползува от своите опитности и от опитностите на другите хора, да дойде до вътрешно разбиране на живота. Ако имате една опитност в живота, стремете се да не я повторите два пъти. Някой се оженил, не могъл да живее с жена си добре, напуснал я и тръгнал да търси втора. Защо му е жена? Ако се ожени втори път, ще направи нови погрешки. Защо иска жена? Да му слугува. Той ще бъде господар, а тя - слугиня. Когато жената реши да се омъжи, тя иска да бъде господарка, а мъжът - слуга. За предпочитане е жената да стане мъж, да слугува, отколкото да стане господарка и да се омъжи. Същото се отнася и до мъжа. За предпочитане е мъжът да стане жена, да слугува, отколкото да стане господар на жена си. По-добре е човек да слугува, отколкото да господарува. Ако човек предпочете да слугува, все ще научи нещо; ако иска другите хора да му слугуват, а той да господарува, ще произведе известна дисхармония между близките си, които ще бъдат недоволни от него. Докато хората са заставени да слугуват, всякога ще бъдат недоволни. Друг е въпросът ако човек слугува доброволно, от любов. Задачата на великите учители в света се свежда именно към това да научат хората да живеят правилно. Правилният живот се обуславя от служенето на Бога с любов, а не с насилие. Бог не иска от хората насилствено служене. Като велик и благ Бог иска да даде на човека това, което Той има. Бог иска да му даде своята Любов, своите блага. Той иска да му даде вечен живот за да се освободи от смъртта, от страданията и от нещастията. Бог не си служи с насилие, но казва на хората че пътят, по който вървят, не води към вечния живот нито към безсмъртието. Хората искат да се съединят, да станат силни, затова мъжът се стреми към жената, жената – към мъжа да улеснят живота си. Те са на крив път. Дето става съединение, там има експлозии. Хората трябва да се съчетават, а не да се съединяват.