Казвам: ако е работата за бой, нека да те бият както трябва, но да се изправиш. И ако е въпросът за милост, за отстъпки, нека бъдат и те в изобилие, но да се изправиш.

Мнозина търсят Бога отвън, но само когато се намират в мъчнотии. И при това положение даже те не знаят как да се молят, как да се разговарят с Господа. Някой се изправи пред Господа и започва да говори: Не виждаш ли, Господи, моите нужди? Не виждаш ли греховете ми? Защо не ми помогнеш? Казвам: добре е, че този човек се обръща към Господа, но защо не се е обърнал към Него преди да е сгрешил? Веднъж сгрешил, той трябва да каже: Господи, прости ми, че не се посъветвах с Тебе преди да сгреша! Голяма пакост направих и на себе си, и на другите. Сега не ми остава нищо друго, освен да изправя погрешката си, за което Те моля да ми помогнеш. Решил съм да се изправя при всички положения: готов съм да понеса и най-голямото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросът е да изправя погрешката си. Казвам: ако е работата за бой, нека да те бият както трябва, но да се изправиш. И ако е въпросът за милост, за отстъпки, нека бъдат и те в изобилие, но да се изправиш. И строгите, и меките мерки са в състояние да изправят недъзите, погрешките на хората. Ние не сме за палиативните средства. Ние сме за онези мерки, които помагат да се прояви истинският човек.

Свещеният олтар,
ООК - София, 9.2.1927г.