Животът не се поддържа с научни данни, но със следната велика аксиома: Бог живее в света, следователно, и аз живея. Докато спазвам Божиите закони, мога да се радвам на живота, който Бог ми е дал.

Не е достатъчно само човек да има опитности, но той трябва разумно да използува тия опитности. Съвременните хора са така вкиснати, че богати и бедни, учени и прости, всички са недоволни от живота. В себе си не вярват, в ближните си не вярват, в Бога не вярват – какво друго може да им се даде? От кого могат да получат нещо? Истинската вяра подразбира положение, при което човек да не се разколебава в своите убеждения, да не губи упованието си в Бога. Какво виждаме в живота? Докато е здрав, човек вярва в себе си, вярва в ближните си, вярва и в Бога; щом се разболее, той изгубва вярата си. Силен във вярата си е онзи, който, като легне болен и умира, може да каже: Аз няма да умра! Ще живея заради Бога, за Неговото велико име, да Му служа и да се радвам на всичко, което Той е създал! Не е достатъчно само да изговори тия думи, но като ги каже, да стане от леглото си. Този човек се намира в положението на акробат, който минава по тънко въже. При тежки изпитания вярващият минава по косъм, но той трябва да каже: Аз ще мина по този косъм благополучно! Ще кажете: Ние искаме научни данни по това. – Животът не се поддържа с научни данни, но със следната велика аксиома: Бог живее в света, следователно, и аз живея. Докато спазвам Божиите закони, мога да се радвам на живота, който Бог ми е дал. Щом човек поддържа тази аксиома в себе си, той ще има Божието благоволение. Докато дава път на Божественото в себе си, човек всякога ще има Божията подкрепа. В който момент се откаже да работи, и плаче като малко дете, което иска да подчини майка си, да му даде, каквото то желае, той вече се е отклонил от правия път на живота. Който иска да подчини Божественото на личното, на човешкото в себе си, той се е индивидуализирал, а едновременно с това е взел кривия път в живота.

Зарадваха се учениците,
НБ - София, 18.9.1927г.