Някой иска да бъде красноречив, но той не знае, че красноречието се обуславя от известен мозъчен център, за разработването на който се изисква специална работа. Не може да бъде красноречив онзи, на когото очите са вдлъбнати или премрежени. Центърът на речта у човека се намира в зависимост от това как той гради къщата си, т.е. тялото си. Да бъде човек красноречив, това ни най-малко не значи, че трябва да бъде философ, мислител или добър. Човек може да бъде красноречив, без да е добър. И обратно: Той може да бъде добър, без да е красноречив. Същото може да се каже за красотата и за добротата. Някога добрият човек може да бъде красив, а някога може и да не е красив. Напротив, често лошият човек е красив, а добрият – не е красив. Коя е причината за това? Една от причините е следната: Лошите хора постоянно мислят за добрите, вследствие на което се свързват с тях и стават красиви; добрите хора пък често мислят за лошите и губят красотата си. Глупавият постоянно мисли за умния човек, за философа, поради което с течение на времето той се развива и философ става. Ученият пък постоянно мисли за глупавия, за невежия и след време изгубва учеността си. Когато религиозният се сравнява с другите хора и намира, че те не са като него, той постепенно изгубва своята религиозност. Какво трябва да правите, за да не губите това, което имате? Престанете да мислите за хората около себе си, за да не изгубите и това, което имате. Престанете да мислите за невежите, за болните, за бедните хора. Няма бедни хора в света. Това е измислица, това е крива философия. Който е измислил тази философия, той не е доброжелател на човека. Той е същият, който е внушил на човека мисълта, че в грях го е заченала майка му. Когато се казва, че човек е заченат в грях, това се отнася до външните условия на живота, но не и до зародиша на човека, не до онези първични клетки в него, които имат Божествен произход.