Всеки човек трябва да наблюдава, да не крие палеца между другите си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти.

Както знаете, че мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сърцето – място на чувствата, така трябва да знаете и местото на волята в тялото. Колкото повече чувства човек, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи в дробовете се крие чувствителността на човека. Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша. Реакциите и спънките стават в стомаха. Волята на човека се изразява в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята. Чрез тях тя се проявява и действа. В художника, например, волята се изразява чрез четката. В оратора волята се изразява първо чрез мисълта, а после чрез езика. Значи волята може да влезе във всеки уд на човека и оттам да го направлява. В това отношение волята е външната страна, т.е. проявената, обективната страна на Битието. И тъй, всеки външен уд в човешкия организъм има отношение към службите или към функциите, които вътрешно се изпълняват. Например, челото е израз на мисълта; носът – на чувствата; брадата – на волята. Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората – на човешкия ум, а третата – на чувствата. Забелязано е, че когато волята започне да отслабва, човек свива ръката си на юмрук, т.е. скрива палеца си между другите пръсти. Когато някой започне да обезумява, той държи пръстите на ръцете си отворени. Който държи палецът си всякога отгоре, над юмрука, той е човек с воля. Юмрукът на човека прилича на чук, с който той може да работи. Ето защо, всеки човек трябва да наблюдава, да не крие палеца между другите си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Тогава, именно, в главата се събуждат центрове, които са в връзка с палеца. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Той изпъква навсякъде. Без палеца и другите пръсти нямат смисъл. С палеца всички пръсти се осмислят. Вие трябва да работите върху формата на палеца си. Щом формата на палеца е красива, ще можете да въздействате добре и върху волята си. Когато изучавате паталогическите прояви на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца в престъпниците е малка и топчеста. Тези хора днес може да не са престъпници, но носят следите на своите престъпления от минали животи. Когато волята в човека се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умът се развива правилно, втората фаланга расте. В това отношение палецът на човека е барометър, по който може да се съди за развитието на неговата воля. Казвате: „Може ли в един живот да порасне палеца на човека?“ Може, разбира се. Ако в един живот палецът е пораснал с половин милиметър, човек е постигнал много нещо. Ако работите съзнателно, само в няколко години можете да забележите, че носът или палецът се е продължил. Ако първата фаланга на палеца е много дълга, такъв човек е своенравен. Обикновено втората фаланга на палеца трябва да бъде по-дълга от първата. Това показва, че умът трябва да взима надмощие над волята. Също така и третата фаланга, областта на чувствата, трябва да бъде широка. Волята представя физическата страна в човека. Ако волята в някой човек преодолява, той минава за упорит, за своенравен. Като намисли нещо, право–криво, той не отстъпва, непременно ще го направи. В този човек гордостта взима надмощие. Той мисли, че не може да прави погрешки. Каже ли веднъж нещо, то е право. Обикновено интелигентните, учените хора са сбъдничави, а простите – упорити. Човек може да изпитва и да калява волята си в малките работи. За пример, кажете си, че искате да станете утре точно в 4 часа и вижте доколко ще успеете. Ако кажете, че ще станете в 4 часа сутрин, веднага изкушението ще дойде и вие ще си кажете: „Кой ще става толкова рано, в такъв студ? Вън е много студено и аз мога да се простудя“. Не, кажеш ли веднъж, че ще станеш в 4 часа сутрин, ще станеш, набързо ще се облечеш и ще се разходиш из стаята. При това положение няма никаква опасност от простуда.

Качества и проявление на волята,
МОК - София, 15.3.1922г.