Човек изпада в изкушения, когато не върши Волята Божия.

Съществува следният закон: човек изпада в изкушения, когато не върши Волята Божия. Докато той върши Волята Божия, никакво изкушение не може да дойде за него. Сега ще обясня мисълта си със следния пример. Представете си, че някой човек носи на гърба си една каса, пълна със злато. Ако този човек срещне някого, който също така като него носи пълна каса със злато, ще се изкуси ли от неговото злато? – Няма да се изкуси. Обаче ако касата на първия беше празна, той веднага щеше да се изкуси от златото на втория и щеше да си каже: „Да бих могъл да взема нещо от касата на този човек!“ Следователно, когато човек е проникнат от Божествените идеи в себе си и когато вярата му е силна, неговата каса е пълна със злато и той не може да изпадне в изкушение. Слаба ли е вярата на човека, няма ли в себе си стремеж към великото в света, касата му е празна и за него изкушението неизбежно ще дойде. Дето и да се намира човек, и в райската градина да е, и извън нея, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде. Значи изкушението иде по единствената причина, че не се изпълнява Волята Божия.

Носител на Божиите мисли,
СБ, РБ - Рила, 19.8.1930г.