Някой казва: „Огрешихме се в този живот." Едно трябва да знаете: при всички условия на живота човешката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прекара през песъчливи пластове, за да се пречисти. По същия начин и грехът не може да проникне в същината на душата. Човек се цапа външно, но не и вътрешно. Душата на човека винаги остава чиста. Които не разбират този закон, казват: „Нали се говори в Писанието, че всяка душа, която греши, умира?" Да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до греха, тя се освобождава от него и влиза в друго, чисто тяло. Ако и това тяло стане нечисто, душата го напуща и отива в трето тяло. Следователно душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тялото, но никога нечистото тяло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислите и чувствата ви. Щом мислите и чувствата на човека са чисти, и тялото му чисто ще бъде.