Интересно е, човек когато се намира в някоя мъчнотия, той не смята, той напусне всяка работа, не се интересува от нищо. Човешките чувства вземат участие и престава всяка интелектуална работа. Щом сърцето се ангажира в каквото да е направление, вече умът е активен, има условия да работи. В туй отношение, за да се поддържа топлината на сърцето, идеята за Бога трябва да бъде постоянна. Бог трябва да бъде една жива идея вътре, един извор, за който човек трябва да се държи. В каквото и направление да работим – професор, учен, лекар, тази идея трябва да бъде основна; каквато работа и да има, няма да му бърка, тя ще му помогне. Една свещена идея, за която той малко трябва да говори, но върху нея трябва да гради всичко.