Благата, дарбите и способностите не се дават по наследство. Всеки сам трябва да работи, да ги заслужи.

Днес всички хора се оплакват от неуспех в работите си. Те казват: „Чудно нещо! Мъчим се, работим, възприемаме новите идеи, въпреки това не успяваме“. – Защо не успяват? – Защото методите и формите им са стари. Те наливат ново съдържание в стари форми, които не издържат напрежението на новото и се пукат. За да успяват, всеки трябва да реши своята задача и да не се меси в работата на другите. Корените ще вършат своята служба, без да се бъркат в работата на клоните. И клоните ще вършат своята служба, без да се бъркат в работата на корените. Праведните хора работят в клоните, а грешните – в корените. Когато грешният човек се качи на клоните, няма да прилага своите методи, но ще се приспособи към методите на праведните. Когато праведният слезе в корените, ще се приспособи към методите, по които те работят. – Защо корените са толкова набръчкани? – Защото се движат между различните течения на земята, за да смучат от тях хранителни сокове и да ги пращат нагоре, към клоните на живота. Така работи разумният принцип. Като влезе в света, той извлича от него всички жизнени сокове и ги изпраща към клоните. В този смисъл, когато страда, човек се намира в корените на живота. Тук той ще се огъва на една и на друга страна, докато извлече онези жизнени сокове, необходими за неговия възвишен живот. Животът в корените е адът. Като извлече нужните сокове, човек излиза от ада, над почвата, и постепенно се качва на клоните, да обработи всмуканата чрез корените храна. Следователно, докато е на земята, човек постоянно минава от корените в клоните и от клоните в корените. Той не може да работи все с едни и същи сили, само с положителни или само с отрицателни. Всяка отрицателна сила след време се превръща в положителна, а положителната – в отрицателна. Това виждаме в живота на всеки човек: приятното състояние се сменя с неприятно, а неприятното – с приятно; сиромашията се сменя с богатство, а богатството – със сиромашия. За пример, някой богат човек, след 20–30 години, осиромашава. Ако това не стане през неговия живот, става в живота на синовете му. Някой човек е гениален, но децата му не са гениални. – Защо? – Всяко благо трябва да се придобие. Благата, дарбите и способностите не се дават по наследство. Всеки сам трябва да работи, да ги заслужи. Когато в един дом и родителите, и децата са способни, това показва, че децата са работили в миналото. По наследство те получават нещо от родителите си, но основата, върху която градят, е резултат на минала дейност.

Смяна на силите,
ООК - София, 1.4.1931г.