Мене толкоз пъти са ме лъгали, всеки ден ме лъжат. Като ме лъжат, аз заради себе си пак им вярвам. Той ме лъже, но аз повярвам в неговата лъжа. Но засега никой не могъл да ме застави да вярвам в неговата лъжа. Той като ме лъже, казвам, възможно е този човек да се е променил, той ще се поправи. Ще дойде един ден, когато кажа, той ще се поправи. Зная и обратния закон, че добрият човек, който много пъти е бил добър, може да стане лош. Че онези съвършени същества, които направил Бог - кой даде повод да направят едно зло и да напуснат небето, напуснаха своята първоначална чистота. Никой досега не казал защо. Но има една възможност, не знаем каква е, но има една възможност човек да стане лош. Всеки един от вас има тази възможност. Но тази възможност е изключена само в един случай. Онзи, който обича или който люби в даден случай, той никога не може да направи зло дотогава, докато обича. Щом престане да обича, злото иде. Любовта е една сила, която действа извън времето. Любовта не е еднократен процес в света, непреривен процес е. Дето има любов, зло не може да влезе. Щом се прекъсне любовта, злото иде. Следователно, когато ние казваме, че един човек е лош, разбираме, че любовта се е прекъснала. Тогава вече считаме, че има възможност за неща, които трябва да вземем в съображение. Щом аз кажа, че не може да обичам, имам вече най-опасното положение, може да направя една погрешка навсякъде. Аз разбирам закона вътре в природата. Не се занимавам със своите постъпки, обичам или не, но онзи процес, който действа вътре в мене е важен. Затуй всички трябва да бъдете свободни в мисълта си, да не мислите, че вие сега ще се препоръчате. Той Господ ви знае какви сте. Кой баща не обича своите деца. Но бащата може да не обича постъпките на децата. Той като деца ги обича, но постъпките не обича. Има постъпки в нас, които Бог не обича, но онова хубавото, красивото. Той никога не се е изменил. За туй хубавото, което е в нас, той е все същият.