От всякого се изисква да държи сметка за своите постъпки и отношения, а не за отношенията и постъпките на другите.

Новото положение в света изисква всички да бъдем синове Божии. Щом сме синове Божии, всички трябва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросът, как трябва да се отнасят хората към мен. Важно е, как аз трябва да постъпвам, какви трябва да бъдат моите отношения към Бога, към душата ми и към моите ближни. Че не ме приели никъде добре, това не ме интересува. От всякого се изисква да държи сметка за своите постъпки и отношения, а не за отношенията и постъпките на другите. Каквото предприема човек, той трябва да се запита дълбоко в себе си, как трябва да постъпи. Пътува ли за някъде, той трябва да се запита, кой път да вземе. Божественото начало в човека ще му отговори накъде да върви, кой път да вземе и т. н. Често при екскурзии, много екскурзианти изгубват пътя и се забъркват по тази причина, именно, че не се допитват до Божественото в себе си. Те си проектират нещо по човешки, било това, че избират по-кратък и лесен път, било че имат пред вид някаква икономия в пътя, и в края на краищата остават изненадани: вместо по-евтино, пътят им излиза по-скъп, вместо по-кратък – по-дълъг. Така става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче, Провидението действува така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло – в добро.

По Бога направени,
СБ - София, 25.8.1929г.