Някой говори за Любовта, казва, че има любов, а след това разплаква хората. Това не е любов, то е обикновено човешко схващане, човешко чувство.

Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота. Някой говори за Любовта, казва, че има любов, а след това разплаква хората. Това не е любов, то е обикновено човешко схващане, човешко чувство. По същия начин и много религиозни хора казват, че обичат Бога, но не се минава много време и виждаш, че те обидили едного, огорчили другиго, изнасилили трети и т.н. Питам: Как е възможно да обичаш Бога, а в това време да създаваш страдания на толкова души? Когато отидеш в дюкяна на някой търговец, който наистина, обича Бога, ще видиш, че този човек, само като си помисли за Бога, веднага е готов на жертви. Щом влезеш да пазаруваш нещо от дюкяна му, той казва: “Слушай едно време аз обичах да оскубвам своите клиенти, както малките деца оскубват перата на патиците, но сега вече взимам толкова, колкото ми струва стоката, като задържам за себе си само 5% от печалбата, колкото да прекарам един скромен живот.” Такъв човек е готов да говори Истината. Дойде мъжът в къщи, иска да яде, но жена му малко прегорила яденето. Слага го на масата, но се смущава, че направила малко пакост. Ако този човек, наистина, обича Бога, докато е готов да се кара и сърди, веднага трябва да омекне и да каже: “Няма нищо. Заради Господа и прегоряло ядене мога да ям.” Сегашните хора мъже и жени, са готови да се карат при всяка грешка, направена от кого и да е наоколо им.

Ако говоря,
НБ, ООК - София, 24.10.1926г.