Според мене, на погребение могат да ходят само онези, на които покойният е направил добро.

Всеки иска да осмисли живота си, но не знае по какъв начин. Ще го осмислиш, когато познаеш неговата същина. Ако разглеждаш живота само отвън, нищо не разбираш. То е все едно, да видиш един човек отвън и да кажеш: Този човек е религиозен. По какво познаваш, че е религиозен? За друг казваш, че е светски; за трети, че е учен и т. н. Това са фази в човешкия живот. Ако под „религиозен" разбираш честен и добър човек, прав си; ако под „учен" разбираш просветен човек, който носи светлина на хората, прав си; ако под „културен" разбираш благороден човек, с добра обхода, пак си прав. Обаче, ако под "културен" човек разбираш външната обстановка на неговата къща, външния му живот, ти не си прав. То е все едно, да се занимаваш със скъпоценностите на умрелия. Каквито скъпоценности да има, той е умрял. Пръв той не може да се радва на тях. Какво значение имат за вас скъпоценностите на умрелия? Какво значение имат за вас надгробните речи, които са му държали? Какво значение има това, че па погребението му присъствали видни хора? Какво от това? Важно е, дошли ли са на погребението му хора, на които той е направил поне едно добро. Според мене, на погребение могат да ходят само онези, на които покойният е направил добро. Може да е много казано, но така е. Че сега не става така, то е друг въпрос. Днес придружават умрелия онези, които имат да му дават. Като го изпращат, те казват: Хайде, добър път, но молим ти се, да не подадеш някакъв протест срещу нас и в другия свят, че и оттам да ни мъчат. Там пари не ти са нужни. Като дойдеш отново на земята, бъди по-добър към нас. Затова, именно, длъжниците държат надгробни речи на своя кредитор.

Условия за растене,
НБ - София, 31.8.1930г.