Ти трябва да рисуваш, да свириш, да пееш, да учиш, да шиеш, да скърбиш, да плачеш, да се радваш – през всичко трябва да минеш. Това е животът.

Когато погледнете очите на човека и мислено прекарате една хоризонтална плоскост през тях, ще видите, че там, дето Божественото има надмощие в човека, лъчът, който излиза от очите, взема направление нагоре. Там, дето човешкото взема надмощие, този лъч пада под плоскостта, по направление към земята. Очите на човека са извори, от които всякога тече нещо ново. Очите са центрове, от които излиза светлина. Като ви погледне някой, той трябва да внесе във вас подем към нещо възвишено и красиво. Ако се разколебаете и погледнете очите на добрия човек, вие веднага ще се насърдчите, ще разберете, че има нещо в живота, на което можете да разчитате при всички условия. То е Божественото начало в човека, което никога не се мени. Когато учителят изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: „Не се страхувай. Един ден и ти ще бъдеш учен като мене. Обичай знанието, както и аз го обичам. Дръж връзка с Бога и всичко, каквото желаеш, ще постигнеш. Това е велик закон, който се проверява навсякъде в живота. Ако се свържеш с музикални хора, музикант ще станеш. Ако се свържеш с хора на изкуството, и ти ще станеш като тях. – Защо ми е художество? Аз не искам да рисувам. – Не, ти трябва да рисуваш, да свириш, да пееш, да учиш, да шиеш, да скърбиш, да плачеш, да се радваш – през всичко трябва да минеш. Това е животът.

Първата причина,
ООК - София, 29.2.1928г.