Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава.

Като ученици, вашата работа е да учите, да се занимавате с уроците и със зададените задачи. Какво прави учителят, това не е ваша работа. Учителят се интересува от вас, дотолкова, доколкото решавате задачите си. В този смисъл отношенията между учителя и ученика са строго определени. Каквито препятствия да среща на пътя си, ученикът трябва да постоянствува. Той трябва да бъде като гумена топка: колкото пъти да се удари в препятствието, всякога да е готов да отскочи, да се върне назад и пак да настъпи. Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на абсолютна вяра в Първата Причина. Само така човек вижда, че може да направи всичко, каквото неговите възможности позволяват. Кога може човек да реализира своите възможности, не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човек се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. Като замине за другия свят, преди да определят мястото му, пред него, като на филм, се изреждат всички негови мисли, чувства и постъпки. Той сам дава преценката им като добри и лоши и се поучава от тях. Филмът на вашия земен живот ще определи, можете ли да останете на небето, или ще ви върнат на земята да приложите онова, което сте научили на небето.

Абсолютна вяра / Абсолютно доверие,
ООК - София, 18.6.1930г.