Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си.

Слушайте гласа на разумното начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мястото на разумното начало, или на душата, поставите своя ум, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Тогава, вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например, умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите. Достатъчно е да пожелае тя да излекува една болест, за да постигне желанието си. Обаче, умът и да желае, не успява. Защо? – Възможностите му са малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вътрешно. Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно задачите си. Ако сте загубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже, къде е предметът, и лесно ще го намерите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите. Представете си, че сте изпратили на една и съща работа двама слуги; дали сте им срок да свършат работата и да се върнат на време вкъщи. Те започват да работят, но скоро се отказват и се връщат при господаря, когото искат да убедят, че е невъзможно да свършат тази работа. Господарят, който е заинтересуван от работата, отива заедно с тях и ги заставя да направят още един опит. В този случай с негова помощ, те свършват работата. Слугите представят ума и сърцето на човека, които имат по-малко възможности, а господарят – интуицията, т. е. човешката душа. Каже ли душата, че може да направи нещо, трябва да вярвате. Каже ли умът, че човек не може да се откаже от слабостите си, не му вярвайте. Душата има интуицията. Тя знае, че човек може да се справи със своите слабости и да ги превъзмогне. Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато някои хора имат буден ум, а спяща душа; други пък имат непробуден ум, а будна душа. И в двата случая човек разбира нещата едностранчиво: или само външно, или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т. е. и с ум, и с душа.

Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господарь и слуга,
МОК - София, 14.12.1928г.