Божественото не държи на времето: могат да минат месеци, години, но в края на краищата, Божественото пак ще се прояви.

Няма сила в света, която може да противодейства на идеите. Идеята, сама по себе си, е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да Ти противостои". Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира? Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето: могат да минат месеци, години, но в края на краищата, Божественото пак ще се прояви. По този закон може да се обясни, защо някои идеи са материалистични, а други – идеалистични. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете, които се образуват в него. Въпросът за кръговото организиране на идеите е философски и изисква съответен ум за разбирането му. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век, и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи некои свои погрешки или някои погрешки в обществото. Обаче, той отхвърля тази мисъл от ума си, счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му и работи там, организира се, чака времето, да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т. е. на мислите с тесни кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно, материалистично. По този начин хората казват: Всичко в света е материя. Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение – материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкват на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече, и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение, и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато в тях се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправи погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи.

В образ Божи,
НБ - София, 1.1.1928г.