Всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си. Докога? Докато човек завърши своето развитие.

Често съвременните хора се запитват защо светът е създаден така. Питам: Според вас, като ученици, как трябваше да се създаде светът? Или кажете поне как трябваше да бъде създаден вашият свят? Когато хората казват, че светът не е създаден, както трябва, това подразбира, че в света, в който те живеят, има нещо дисхармонично, нещо, което те не желаят. За пример, в една приказка се разказва как земеделците молили Бога да им изпрати дъжд, а керемидчиите молили за сухо време. Ако Бог послуша земеделците, керемедчиите ще бъдат недоволни; ако послуша керемедчиите, земеделците ще бъдат недоволни. Тогава Господ им казал: „Влезте в споразумение помежду си и аз ще ви изпратя такова време, каквото искате“. Следователно, ако хората днес са недоволни от външните условия на живота, това се дължи на самите тях. Те са се разделили помежду си по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което в живота им съществува голямо разнообразие. Всяка мисъл, която прониква в ума на човека, и всяко чувство, което прониква в сърцето му, представляват специални занятия. Някой иска да си поиграе малко. – Това е едно занятие. И акробатът играе по въже, скача, хвърля се от една успоредка на друга – занятие е това. С него той изкарва прехраната си. Ето защо, всяка мисъл, всяко чувство представляват известни форми, които оказват такова влияние върху човека, както и неговото занятие. Ако се обърнете към миналото на човека, да проучите образуването на формите на мисълта, ще видите колко време се е изминало, докато мислите се оформят. Днес Провидението използва тия мисли като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл, форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете. Щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. В случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа. Тези мисли имат приложение в живота и дават приход. Лошите, отрицателните мисли, като счупените гърнета, нямат приложение в живота, обаче трупат данъци, които трябва да се плащат. Въпреки това всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си. Докога? Докато човек завърши своето развитие.

Начeртаният план,
ООК - София, 6.4.1927г.