Човек трябва да бъде свързан с Бога, ако иска да придобие Вечния живот, който внася в него Любов, Мъдрост, Истина, свобода, знание, светлина.

Човек мисли за гостилничаря, докато е гладен. Щом задоволи глада си, той не мисли вече за него, не се интересува съществува ли някакъв гостилничар, или не. Такъв е интересът на човека за Бога. Значи отношението на човека към Бога е такова, каквото е отношението му към гостилничаря. Щом се намери в известни изпитания, човек започва да търси Бога, да се моли по няколко пъти на ден. Като забогатее, като придобие знания, той пак Го забравя и си казва: „Дали съществува Бог, или не, това е въпрос. Ако съществува, Той е някъде горе, далеч от хората, и няма никакво отношение към техния живот“. Трябва ли човек постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него само докато е гладен. С това хората искат да се оправдаят защо търсят Бога само когато се намират в нужда. Както и да се извиняват, те не могат да се оправдаят. Казано е, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина, живот, знание, светлина, свобода и т.н. Следователно човек трябва да търси Бога във всички случаи на живота си. Човек трябва да бъде свързан с Бога, ако иска да придобие Вечния живот, който внася в него Любов, Мъдрост, Истина, свобода, знание, светлина. И тъй, за да постигне Вечния живот, човек трябва да се стреми към нов морал, който да не почива само на теория, а на нещо конкретно. Не е достатъчно човек само да каже, че съществува едно слънце в света, което може да вижда навсякъде и по всяко време през деня. Той трябва да бъде потопен в неговата светлина и топлина. Накъдето и да се обърне човек, все слънцето вижда. Докато човек търси слънцето, нищо не може да го засенчи, нищо не може да го скрие от неговия поглед. Обаче случва се понякога, че на хоризонта се явяват облаци, малки и големи, които успяват да скрият слънцето от погледа на човека. Тогава той започва да се колебае, съществува ли слънцето на небето или не съществува. Той се запитва облаците ли са по-големи, или слънцето. Тъмнината ли е по-мощна, или светлината? Облаците на небето не са нищо друго, освен човешките желания, които временно само могат да засенчат слънцето и да го скрият от очите на човека. Какви ли не желания се явяват в живота на човека, които като облаци затъмняват яснотата на идеята за Бога в него и той започва да се колебае съществува ли Бог, или не. За пример, желанията на човека да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояват в съзнанието му като облаци и закриват светлината на неговото слънце. Те казват: „Не само Бог е голям, но и ние сме големи. И за нас трябва да мислиш“. И вие гледате как човек се раздвоява, как се натъква на противоречия, които не може да разреши. На какво се основават противоречията в човешкия живот? Имат ли право облаците да се месят в работите на човешкото съзнание? Преди всичко, между слънцето и облаците няма никакво отношение. Облаците са изпратени само като поливачи, да разнасят влагата от едно място на друго, да свършат известна работа. Да се мисли, че като са се спрели на едно място, облаците закриват слънцето, това е хипнотическо състояние, от което човек трябва да се освободи. Щом човек се осъмни, разколебае или обезвери, облаците веднага застават между слънцето и него, т.е. между съзнанието и ума му, и той изпада в противоречия и започва да страда. За да освободи човека от тия облаци, невидимият свят изпраща вятър, който ги разпръсва, пренася от едно място на друго или излива във вид на дъжд. Където падне, дъждът носи своето благословение. И тъй, яви ли се някаква мъчнотия в съзнанието ви, знайте, че тя представлява облак, който няма за цел да засенчи слънцето, но да се излее някъде във вид на дъжд и да донесе своето благословение. В края на краищата всяка мъчнотия трябва да се превърне на дъжд.

Какво са разбрали,
ООК - София, 10.10.1928г.