Като ученици на окултна школа, вие трябва да правите опити в различни направления, но да се пазите от крайности, за да не се обезсърчите; каквито опити правите, започвайте от малките работи и постепенно вървете към големите. Ако искате да се развивате физически, започнете с вдигане на малки тежести от един килограм и постепенно увеличавайте тежестите, да дойдете до сто килограма; ако нямате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено; като вдигате големи тежести, трябва да се изпотите, за да познаете, че действително сте направили известно усилие - това значи концентриране на мисълта. Ако искате да решавате задачи, пак започнете от малките и постепенно отивайте към по-големите. Когато искате да реализирате една мисъл, умът ви трябва да бъде силно концентриран - по този начин вие ще привлечете към вашата мисъл всички умове, които мислят върху дадения въпрос, вие ще бъдете фокус, в който ще се съсредоточават идеите на хора, които мислят като вас; така се раждат гениалните мисли. Всяка гениална мисъл, макар че се е родила в ума на един човек, сама по себе си е колективна; много умове са работили върху нея, докато дойде един човек, наречен гений, чрез когото тя се ражда. Като разглеждате нещата по този начин, вие дохождате до смирението. Човек трябва да бъде смирен, да знае, че в света има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единствен и самостоятелен връх в света, човек никога не може да бъде гениален; енергиите на планинския връх трябва да се стичат към долините, а сам за себе си той представлява фокус, към който се събират енергии от всички посоки. Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени - те са върхове, които възприемат енергиите от Възвишения свят и ги отправят към долината на живота; те съзнават, че колкото и да са високи, без енергиите на Възвишения свят представляват голи, студени, неосветени върхове; дойдат ли Божествената светлина и топлина, Божествените мисли и чувства отгоре, те стават богати и могат да раздават на всички, които са под тях. Ако гениалните хора имат нужда от поддръжката на подобните си, колко повече това важи за обикновените хора - въз основа на този закон се образуват семейства, общества, училища, за да могат хората взаимно да си помагат по мисли, чувства и действия. Ако учениците в един клас се обичат и живеят в хармония, те се стимулират взаимно; сам човек по-мъчно учи, отколкото с другари, с които си хармонира. Въз основа на този закон се крепят сдруженията; силата на сдруженията се заключава в мисълта и чувствата на сдружените.