Разумност се иска от човека, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения. Като се намери в някакво затруднение, за свое оправдание той казва: Аз така разбрах. – Не е важно, какво разбира човек; важно е да мисли право. Апостол Павел казва: "Като бях младенец, мислех по младенчески. Като станах възрастен, другояче мисля". Следователно, като се произнася върху нещата, човек трябва да бъде искрен в себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастен или като стар, като мъдрец. Той никога не трябва да настоява на своето убеждение, което всеки ден търпи промени. Само Божията мисъл е абсолютна и неизменна. Обаче, човешката мисъл е относителна, тя предстои на промени. Тъй щото, пита ли ви някой дали сте добър човек, кажете: Днес съм добър; как ще се проявя в бъдеще, не зная. Това значи: работата, която свърших днес, е добра. Започвам нова работа, която ще поставя на своето място. Втората работа ще бъде по-добра от първата; третата – по-добра от втората и т.н. Така ще излагам своите работи една след друга, докато всички хора ги одобрят. Ако първата изложба не излезе сполучлива, ще направя втора, трета, четвърта. Всеки човек трябва да прави ред изложби, да покаже на хората, че носи изкуство в себе си. Следователно, за да се произнесете за даден човек, гледайте, какви са проявите му всеки момент на неговия живот. Той може да е морален човек, но какво се ползва от своя морал, ако не е готов в даден момент да направи една услуга? Човек се определя от проявите на своя живот, а не от това, което не може да прояви. Истински човек е онзи, който може да схване нуждите на своя ближен в даден момент и веднага да му се притече на помощ.