Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека. Ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата. Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека. Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си. Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека. Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.