Истински човек е онзи, който сам осъжда своите погрешки и престъпления.

Един мъж отишъл с жена си на гости, дето били поканени други мъже и жени. По едно време един от гостите започнал да говори с жената на първия. Той имал навик да намигва с окото си. Този човек говорил с жената по един, по втори въпрос, и по свой навик намигвал. Жената слушала внимателно разговора. Мъжът забелязал това нещо и започнал да се съмнява, че те си правят някакви знаци. Не се стърпял и казал на жена си: Какви са тези знаци, тези наговаряния, които правиш с този мъж? Докато жената се приготовлявала да каже нещо за свое оправдание, събеседникът й се намесил в разговора и казал на мъжа й: Извинете, господине, аз от дете още имам навик да затварям от време на време окото си, за което много пъти съм вече бит, но не можах и до сега да се откажа от него. Знайте, че не правя това нарочно, със зла умисъл. Често и вие, като този мъж, прибързвате в своите изводи и давате криви заключени за движенията, за погледите или за постъпките на хората. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. Лесно е да осъдите човека, но аз виждам, как и най-големият престъпник вечер плаче, моли се, съжалява за своята погрешка. Значи, има две същества, които живеят едновременно в човека. Единият греши, а другият съжалява за това и плаче. Истински човек е онзи, който сам осъжда своите погрешки и престъпления. Съдете за хората според техните дълбоки пориви и виждайте у тях Божественото.

Праведният,
НБ - София, 20.2.1927г.