Когато изучава себе си, човек трябва да дойде до онова първично положение, когато е живял в Бога като разумна душа, с вложени в него сили, дарби и способности, които са създали тялото му.

За да разбере пътя на своето развитие, човек трябва да изучава себе си, да изучава законите, които вземат участие в неговото развитие. Когато изучава себе си, човек трябва да дойде до онова първично положение, когато е живял в Бога като разумна душа, с вложени в него сили, дарби и способности, които са създали тялото му. Да изучи човек себе си, т. е. да намери себе си, това значи да се подложи на щателно пречистване, да се освободи от ония мисли и чувства, които са наслоени върху него от вековете. Когато търси себе си, човек дохожда до положение на индиферентност. Той става индиферентен към всичко, което го заобикаля. Всички временни, преходни желания го напущат и той се чувства съвършено изпразнен. Това е временно положение, но човек непременно трябва да мине през него. Така той ще разбере, че много желания, много скърби и радости на хората са фиктивни.

Служба на уравненията,
ООК - София, 4.4.1928г.