Ангелът може да бъде идеал за нашата душа.

Днес всички хора в света се стремят все към нещо велико. В тях има грандиозни идеи, но малко са онези, които разбират, в какво седи великото. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. Великото е разумно, то само ходи с човека. Мислите ли вие, че един ангел, който е завършил своето развитие в небесните светове, би приел да стане говедар, да ходи подир говедата. Това е немислимо, несъвместимо е с неговото развитие. А сега ние, съвременните хора, мислим, че идеалът, към който се стремим е нещо мъртво. Не, не е така. Идеалът е нещо живо, затова ви питам: вие можете ли да ходите подир един вол? Не можете. Волът не може да бъде идеал за човека. Някой казва: аз имам един свещен идеал, но не мога да го реализирам. Щом не можеш да го реализираш, този идеал е материален. Друг казва: аз имам идеал. Какъв? Да съградя една голяма къща от мрамор. И това наричат идеал! Трети има идеал да заеме някаква висока служба, да стане пръв министър в България. Какъв идеал може да бъде този, да станеш пръв министър? Аз нахвърлям тия примери мимоходом. Идеалът, за който ние говорим и към който се стремим е нещо, свещено, нещо възвишено и велико. Запример, възвишено нещо е да се стремиш да видиш един ангел. Защо? Защото ангелът може да ни зарадва истински. Аз взимам ангелът като символ на чистотата, интелигентност и мощност. Ангелът може да бъде идеал за нашата душа. Ако някой иска да има чистота, в душата си трябва да пази образа на един ангел. Ако някой иска да има Божествена любов в себе си, в душата си трябва да пази образа на един ангел. Ако някой иска да бъде силен, в душата си трябва да пази образа на един ангел, трябва да знае в какво седи тази сила. Човек да има такъв идеал, разбирам.

В малкото,
НБ - София, 20.6.1926г.