Страданието е най-малкото състояние на човешката душа.

Земята за напредналите същества е едно отлично забавление. Нарича се забавачница. Най-хубавата забавачница е земята, по-хубава забавачница в цялата слънчева система няма. Отлична е. И когато на някой ангел някой път му стане много мъчно, той идва на земята да се повесели. Те идат да се повеселят с хората. Като видят, че някой плаче - някой мъж, някое дете, или жена, или философ плаче, вземат едно шишенце от техните сълзи, че отиват в небето и ги разглеждат. "Взех, казва ангелът, тази вода от едно същество на земята, тя изтичаше от очите му". И други ангели се събират и ги разглеждат. Те знаят причините защо е текъл този извор. Сега вие казвате, че от нещастие плачели хората. Лъжете се, и без нещастието човек плаче. Защото хората плачат и в радостта. Казвате: "Защото съм скръбен, затова плача. "Ами при радостта защо плачете? Но причината за плача не е нито радостта, нито скръбта. Няма по-хубаво нещо от това да плачете; не да ревете. Не спъвайте плача, но рева. Ревът е нещо второстепенно. Плачът е нещо възвишено, благородно. Когато човек иска да изрази най-хубавите си чувства, най-възвишените, ще му потекат сълзи. Ако ти си израз на великото, ще плачеш. То е най-великото разрешение. Казвате за някого: "Каква баба е, да плаче за нищо”. Онзи, който не плаче, не бил баба. Именно трябва да съжалявате онзи, който не плаче, защото бабата най-малко плаче. На планинските върхове пращат най-много влага. Нали от онези склонове, на които са събрани много снегове, като дойде слънцето, ще потече тази влага. Ако изсъхнеха тези върхове, какво щеше да бъде положението на долините? Всичкият прогрес в тази забавачница се дължи само на сълзите, не на рева. Аз не искам да вярвате в това. Едно определение: плачът е подтик на една нова култура. Когато хората престанат да плачат, стават жестоки, култура вече в тях няма. Защото култура има там, дето има влага. Култура има там, дето има топлина. Култура има там, дето има светлина. Светлина, топлина и влага, това са трите елемента, които вървят заедно. Сълзите, това е влагата на живота. Най-първо имате светли мисли, светли чувства и имате плача на волята. Когато плачът е свързан с човешката мисъл, с човешките чувства, тогава той е един добър резултат. Волята ще дойде като един разумен акт, който обира плодовете от дървото на живота. Колко са подобри тези плодове, които са излезли от светлината или от човешката мисъл, които са излезли от човешките чувства и които са излезли от човешкия плач! Обикновено човек, когато страда или скърби, плаче. Плачът е външен израз на вътрешната скръб, която е свързана с мислите и с чувствата. Сега вие искате да живеете без скръб и без страдание, нали така? Такъв живот не може да съществува. Той е неразбран. Вие не искате едно от най-великите блага. Вие считате плача за една слабост. Едно от най-великите блага е страданието, скръбта. Скръбта, страданието е един вид изменение, сгъстяване. Страданието е най-малкото състояние на човешката душа. Човешкият дух слиза на земята да вземе малко скръб. То е един резултат, то е една дреха, която духът трябва да облече. Ще знаете, че човек е създаден от една субстанция, от една есенция. Както и да мислите, той е съставен от много елементи, макар че философите поддържат, че човек е съставен от една субстанция. Те не знаят каква е субстанцията. По субстанция е еднообразен, но по проява е много разнообразен.

Тези малките,
НБ - София, 7.2.1932г.