Красотата не е лошо нещо, но важното е какви са подбужденията ти да бъдеш красив. Турците имат една поговорка за красотата. Те казват: „Да гледа човек хубавото в живота, в природата, това е привилегия за него, това осмисля живота“. Красотата е велик подтик, велик импулс в живота на човека. Чувството към красивото е развито даже и у животните. И те съзнават кога са красиви. У всички същества има едно вътрешно чувство за красотата. Отде иде красотата, как се създава тя? – От човешката мисъл. Само човешката мисъл е в състояние да подбере съответната храна, да направи човека красив. Ако човек не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. В този смисъл, що е красотата? – Мускулна тъкан, в която мускулите са хубави съчетани, с голяма пластичност. Аз не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забелязва всяка промяна в мислите, чувствата и действията на човека. При тази промяна, обаче, в чертите на лицето, все пак остава една неизменна черта. Такова лице е израз на една благородна, възвишена душа. Красив човек е този, в лицето на когото можеш да четеш. Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата. Днес хората се страхуват да четат по лицата им. Някой от тях казват: „Ще скрия лицето си, не искам да ме познаят“. Защо? Какво лошо има в това, че някой ще прочете на твоето лице един лист от голямата книга на твоя живот? Какво по-хубаво от това, като видят лицето ти, да познаят, че твоята баба и твоят дядо са били добри хора? Нека хората четат красивите неща в живота! Аз наричам грозни лица само ония, по които хората, като немарливите деца, са писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пак зачерквали онова хубаво писмо, което Бог някога е написал. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човек пише и задрасква. Красиво лице е това, по което Бог пише, а човек го пази чисто.