Всеки ден, разумно преживян, осигурява бъдещия.

Съвременните хора имат всичко на разположение и, въпреки това са недоволни от живота си. Те се намират пред богатата трапеза на природата и постоянно негодуват. Защо са недоволни? – Защото се сравняват едни с други. Всеки иска да бъде богат, учен, щастлив, да заема първо място. Първото място не разрешава въпросите на живота. Както не можете да разделите числото пет на две, на три и на четири без остатък, така има въпроси, които не се разрешават нито с богатство, нито със сила, нито с ученост. Има явления в природата, които, преди да се разрешат, трябва да се преведат. Без превод те не ви интересуват. А всяко нещо, което не ви интересува, няма смисъл за вас. Като се натъкнете на такъв въпрос, казвате, че не обичате да се занимавате с него. Не че не обичате, но не можете. Ако питате сламката, защо не слиза до дъното на водата, и тя ще каже, че не обича да прави това. Не че не обича, но не може; теглото й не позволява да слиза до дъното на реката. Златото пък ще ви каже, че не обича да остава на повърхността на водата. Не че не обича, но не може; теглото му е голямо и го заставя да слиза до дъното на реката. Бедният е на повърхността на водата, а богатият – на дъното. Направете превод, при какви условия човек трябва да бъде сламка и при какви – злато. Когато морето е бурно, бъдете подвижни и леки като сламката, за да можете да се движите по повърхността на водата, без да се удавите. Когато морето е тихо, бъдете като златото, скрийте се на дъното, да не ви оберат крадци и разбойници. Когато иска да възпитава човека, и природата си служи с тези символи – сламката и златото. Сламката е радостта, златото – скръбта. Природата изпраща на човека радости и скърби, да се учи от тях. Обаче, малцина използват разумно радостта и скръбта. Сламка имат, не я оценяват, злато имат – и него не оценяват. Радостите и скърбите минават и заминават край тях, без да ги използват. Нещата трябва да се осмислят. Само така човек ще разбере, какви богатства се крият в радостта и в скръбта. Хората не могат да се ползват от благата, които им се дават, защото мислят за старини. Те търсят начин, как да се осигурят, да си създадат добро материално положение, че на старини да благуват. Това е криво разбиране. Използвайте разумно днешния ден. Той носи блага и за бъдещето. Всеки ден, разумно преживян, осигурява бъдещия.

Външни и вътрешни методи,
МОК - София, 3.5.1929г.