Първото нещо - освобождавайте се от лъжата в себе си. Абсолютно освобождение от лъжата в себе си, в съзнанието си вътре. Докато се освободим, ще мине дълго време. Някой път несъзнателно лъжем. Запример някой ме пита: „Кога дойде?" Казвам: „Ей сега дойдох." А аз съм дошъл преди половин час, а казвам: „Ей сега, преди 5 минути." А друг, той е дошъл преди 5 минути, а казва: „Половин час вече чакам." Но това са търговски фирми. Иска да покаже, че прави голям жест. Чакал е много време. Сега лъжата къде е? Казва: „Аз толкова време изгубих." Пък той 5 минути е чакал. А другият е чакал половин час и казва: „Сега дойдох." Не е лошо това. Белите лъжи пари не струват. И те имат смисъл. Сега най-първо с най-големите лъжи, с дългите, опашати по 3-4 метра дълги, и като се освободите от дългите опашки, иде дойдете до късите опашки. Ако с дългите опашки не се справите, с късите по-мъчно ще можете да се справите. Те са много сродни. И аз считам, според мене няма по-голямо геройство в света от това, да кажеш истината. Най-голямото геройство в света според мен е да кажеш истината. И по-голям герой, каквото и да ми кажете, няма. За мене най-големият герой, това е да кажете истината. И като кажеш истината, това не значи да осъждаш себе си. Да осъждам себе си, значи да обвинявам Бога. Но аз ще кажа: „Аз разбирам всичко това, аз направих една погрешка не от неведение." Защото, ако кажа - слабост имам, майка ми така ме е родила, баща ми... Не, не, аз това го зная. Защото тогава аз ще направя друга погрешка. Изповядвай истината. Това е геройство. Вземам всичката отговорност върху себе си. Човек, който вземе всичката отговорност върху себе си, Бог го благославя. Но ако кажеш - всичките хора лъжат, а аз не, това не е право. За да бъде човек герой, той трябва да каже истината. Поне в живота си веднъж може да бъдете герои.