Като ви дойде някакво страдание, не роптайте против Духа, да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание, да познаете Бога, да видите Неговата Мъдрост.

Като се натъкват на противоречия и изпитания, хората търсят нов живот, нови условия, които да ги освободят от затрудненията. Животът сам по себе си е един, не може да бъде нов или стар. Когато казваме, че търсим „нов живот“, ние подразбираме чист и свят живот. Под думите „стар живот“ разбираме кривите и изопачени човешки възгледи. И мисълта е една. Тя не може да бъде стара и нова. Стара мисъл е онази, която е изгубила чистотата си. Нова мисъл е чистата, девствена мисъл. Докато човек държи в ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девствен. Щом идеята му за Бога изгуби своята чистота и светост, и той изгубва своята девственост. Изгуби ли вярата си в Бога, човек изгубва основата на своя живот. Щом изгуби основата на живота си, той пада под уровена на обикновения човек. Докато се държи за своята вяра, за правата мисъл, човек е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот. Изгуби ли вярата и правата си мисъл, човек всичко изгубва. Човек трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съгражда неговия живот. Затова е казано: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани“. Следователно задачата на човека, като ученик на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание. Като ви дойде някакво страдание, не роптайте против Духа, да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание, да познаете Бога, да видите Неговата Мъдрост. Когато страдате, знайте, че Бог е задна стража и ви помага. Така постъпи Той и с евреите, когато Моисей ги изведе от Египет. Те вървяха напред, а Бог остана зад тях. Той изпрати силен вятър, който изсуши морето и направи път, свободно да минат през него. И тъй, през каквито страдания и да минавате, помнете, че те са благо за вас. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли през страдания, човек не може да стане гражданин на Царството Божие. Само чрез страданията той познава силата, знанието, благостта и милосърдието на Бога. Каже ли някой, че Бог е милостив и благ, той Го е познал. Той е минал през големи страдания. Този човек е готов за духовния свят. Не е ли минал през науката на страданията, човек не може да се ползва от благата на духовния свят. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще придобият големи знания. Ако не са минали през страдания и не са научили уроците си, те и на онзи свят ще останат невежи. За такива хора казваме, че са заминали преждевременно за онзи свят. Те ще стоят там с години, ще чакат времето отново да дойдат на земята. За тях даже няма определени места, да се спрат някъде, като на станция, и да почиват.

Права мисъл,
ООК - София, 1.10.1930г.