Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване.

Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. Към 40-тата година те почнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден, един добър човек му донася едни нови цървули и една нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!“ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават!“ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал! На бедния човек здрави, нови дрехи дай! Старите дрехи нека седят в избата! Така прави Господ. Всяка година Той старите плодове, изгнилите плодове ли ни дава? Не, дава ни нови, хубави плодове. Старите нека седят в избата! Какъв е този християнски морал, като дойде някой беден, да кажем: „Чакай да му дадем една стара риза!“ И след туй казваш: „Е, дойде един беден човек, дадох му една стара риза“. Не, не, от себе си нищо няма да даваш. Ето какво считам аз морал: пътувам и нося за път две палта. Минава един разбойник, напада някой пътник, ограбва го, съблича го и си заминава. Срещам ограбения, но вън е студено, а той ще истине така. Свалям едното си палто, завивам го и си отминавам. В такъв случай аз мога да му дам своята дреха. Но тъй, аз имам две палта, някой отива на бал, дойде при мене и казва: „Дай ми палтото си!“ Не, на такъв човек няма да дам палтото си, за да ходи на бал. Е, питам: При такова едно схващане какъв морал може да има в света? Моралът нека си е морал, но трябва да се живее разумно. Тези Божествени идеи трябва да проникнат у нас, трябва да са насадени тъй дълбоко, че да знаем в дадения момент кой е прав и кой не. Само при едно такова схващане ние можем да изменим нашия живот. Туй, което вършим в света, то е полезно само заради нас. Не мислете, че като направим едно добро, то е заради другите. При такива случаи на вас е дадена възможността да съграждате вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? – Чрез онзи великия закон, който съществува в природата. Някой ще каже: „Аз разбирам Христовото учение“. – Не го разбираш, не разбирате Христовото учение. Разбиране и изпълнение! – това са две различни неща. Дават една музикална пиеса. Извикват Паганини, знаменит цигулар, да свири. Понеже той бил прочут като виртуоз, искали да опитат до каква степен е гениален. Събрали се италиански композитори, съставили едно много мъчно парче, с особени извивания, да проверят гениалността му. Извикали го на угощение, пийнали си и му дали да изсвири туй парче. Паганини бил прозорлив, той разбрал, че в това има някаква хитрина, но взел цигулката и го изсвирил. Разбрали, че той действително е виртуоз. Е, и вие казвате някой път: „Аз съм добър, морален, гениален човек“. Искате да минете за виртуоз. Христос казва: „Дайте му едно от моите модерни парчета!“ Започвате, не върви. „Ами чакайте, еволюция, аз сега не мога да го направя, но след хиляди години.“ Не, ще си признаете, че не можете да го свирите. Знаете ли на какво мяза това? Хвалил се един турчин, че като бил в Багдад, прескачал трапове, широки 20 метра. Като дошъл в България, казали му: „И тук има такива трапове, прескочи ги“. Направили такива трапове. Засилил се да прескочи, паднал, не могъл. Защо не могъл? – „Е, въздухът е тук друг.“ И българите сега казват така: „Тук условията са други. Човек да е в Америка, във Франция, в Англия, друго нещо, но тук хората са бамбашка, не са културни, не може да се живее морален живот“. А, не може! Може, ние си внушаваме, че не можем. Трябва послушание на живата природа!

Ще хвърля мрежата,
НБ - София, 25.11.1923г.