Човек да не мисли, че в един ден той ще може да знае всичко, че няма да има нужда вече да учи.

Знанието върви по един процес непреривен. Човек да не мисли, че в един ден той ще може да знае всичко, че няма да има нужда вече да учи. Всякога, когато човек изгуби желанието да учи, остава недоволен от себе си и обезсмисля се животът му. Защото туй, което ние наричаме живот, не е нищо друго, а минаване от едно състояние в друго. Пътуваш по една местност или разглеждаш времето, или четеш една книга – те са все възможни състояния, които изпитваш едно след друго, които се сменят и образуват вътрешния живот.

Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота,
УС - София, 8.10.1933г.