Днес чувствата имат надмощие над мисълта в човека, а той трябва да работи, да уравновеси силите в себе си. Когато хората искат да бъдат учени, добри, праведни, това се диктува от техните чувства, вследствие на което те се разколебават, разочароват, докато най-после започнат да се страхуват от всичко. Тогава те казват:"Човек трябва да бъде самостоятелен, да не зависи от никого." – За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. Защо слугите обикалят царския син и му услужват? Нима те мислят неговото добро?– Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може да им даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединените мисли, свързва ги в едно цяло и създава от тях нещо стройно, хармонично. Всичко, което става в Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината в себе си; щом придобие истината, в него настава мир, спокойствие. Стремете се към този мир, защото само при това положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. Бога отвън не можете да намерите. В Писанието е казано: "Бог живее в сърцата на смирените." Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрез него само Той се проявява. Всъщност де живее Бог? – Навсякъде. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на човека. Де живее човек? – Навсякъде. Човек не е нито в главата си, нито в сърцето си, нито в краката си, нито в ръцете си. Той е извън своите удове, извън своето тяло. Чрез тялото, чрез удовете си, той само се проявява, но е извън тях.