Идването на Бога между хората не носи нещастия за тях, но страданията и нещастията им се дължат на това, че те не приели Бога, както трябва.

Сега ще ви предам накратко един мистичен разказ, за да видите какво Бог носи в света, какво Той дава за всяка душа. Едно време, когато Господ създал света, решил да слезе на Земята, между хората, да ги посети. В това време хората били още безгрешни, всеки изпълнявал работата си добре, усърдно. Най-първо Бог слязъл при един книжовник, когото заварил с перо в ръка, потопено в мастило, готов да пише. Бог се спрял при него за малко и първата мисъл, която прочел у книжовника, била: „Колко време ще остане Бог при мене? Да не би да остане повечко, че да изсъхне мастилото на перото ми.“ Бог му казал само една дума: „Пиши!“ – и си отишъл. След това Бог посетил един свещеник, който се приготовлявал за служба: бил купил от най-скъпия тамян, турил го бил в кадилницата и бил започнал да изпълнява службата си. Като видял Господа при себе си, рекъл: „Дали няма да остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи в изпълнението на службата ми, и тамянът ми да изгори напразно?“ Бог прочел и неговата мисъл, казал му само една дума: „Кади!“ – и си заминал. После Бог минал покрай един военен, който тъкмо изваждал сабята и се готвел да даде команда на войниците си. Като видял Бога, той казал: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да дам командата си навреме?“ Бог му казал: „Командвай!“ – и си отишъл. Отива при една майка, която току-що турила вода в коритото, за да къпе детето си. Като видяла Господа, тя рекла: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да окъпя детето си? Водата ми ще изстине, отново ще трябва да я сгорещявам.“ Бог разбрал и нейната мисъл, но и на нея казал само една дума: „Къпи!“ – и си заминал. Минава най-после покрай една млада мома, която в този момент именно пишела любовно писмо на своя възлюбен, за да се срещнат някъде. Като видяла Господа, тя си казала: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да довърша писмото си и да не успея да се срещна със своя възлюбен?“ Бог й казал само една дума: „Свърши!“ – и си заминал. Така посетил Господ още много хора – и от всички научил едно и също нещо. Какво научил от хората? – Че всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие. Питам: каква култура може да има при такова разбиране на нещата? Този разказ продължава и по-нататък. Когато книжовникът останал сам, погледнал към перото си и видял, че мастилото по него е засъхнало; топнал в мастилницата – и там мастилото било пресъхнало. По този начин той повече не могьл да пише. Свещеникът, като изпратил Бога, пристъпил към изпълнение на работата си, но какво било неговото учудване, като забелязал, че тамянът в кадилницата не се запалвал; така свещеникът не могъл да извърши службата си. Когато Бог заминал, майката се заела да изкъпе детето си, но водата от котела изчезнала и детето й останало некъпано. Военният пък, като се обърнал към войниците и започнал да ги командва, хванал сабята си, но останал много учуден, като видял, че тя цяла била ръждясала. Момата, която пишела писмо на своя възлюбен, успяла да го завърши и да го изпрати навреме, но възлюбеният й бил заминал занякъде и тя не могла да го види. След заминаването на Бога всички хора, които Той посетил, останали с убеждението, че слизането на Бога на Земята носи нещастия за хората. Казвам: заключението на хората не е правилно. Идването на Бога между хората не носи нещастия за тях, но страданията и нещастията им се дължат на това, че те не приели Бога, както трябва. Те искали да свършат своята работа, а пренебрегнали Божественото в себе си.

Познава гласа му,
СБ, РБ - Рила, 20.8.1930г.