Лошите, неблагоприятни условия в живота идват да напомнят на хората, че някои техни методи, схващания, учения или служенето им на Бога в някои отношения не са били прави.

Казвате: „Ние трябва да се обичаме, да се любим.“ Какво разбирате под думата любов? Ще поясня тази мисъл с един пример. Когато човек се влюби в някого, това означава, че той иска да опита неговия плод, т.е. иска да приеме малко топлина от неговата. Когато откъснете един плод от някое дърво, вие пожелавате да го вкусите, да опитате неговата сладост, да се уверите, че това, което Бог е създал, наистина е хубаво. Като вкусите плода, казвате: „Хубав е този плод!“ На същото основание, приеме ли човек малко топлина от своя възлюбен, вкуси ли от неговия плод, сърцето му непременно трепва. Топлината на възлюбения е плод от духовния свят. Значи момъкът се хваща на хорото при някоя мома заради плода й. Има ли тя плод, той ще играе, ще скача при нея на хорото; няма ли тя плод, няма да се хване при нея – ще отиде при друга мома. Съвременните хора, които не могат да мислят по новия начин, като видят, че някой момък се е хванал на хорото при някоя хубава мома, те разглеждат въпроса по старому и казват: „Този момък се е хванал до онази мома, защото е красива.“ – Това е криво разбиране на нещата. Те гледат на момъка като на вълк, който обикаля около някое агне. Защо вълкът обикаля агнето? – Да го изяде. Вълкът обаче не разбира Божиите пътища, а момъкът ги разбира. Така щото подбужденията на момъка и на вълка не са едни и същи. Вълкът не търси агнето заради неговото мляко, но той иска да го изяде. Той казва: „Аз обичам агнето.“ Да обича агнето, това е правилно, но начинът, по който изразява своята любов, не е правилен. Вълкът казва: „Защо да не обичам агнето? Бог го е създал за мен.“ Щом вълкът разсъждава така и яде агнетата, за него пък ще се намери още по-голям вълк, който ще обиколи няколко пъти около него, ще го нападне и ще го изяде. Вълкът ще каже: „Не, това не трябва да се допуща!“ Питам: де е философията тогава, де е логиката? Вълкът може да напада по-слабите от себе си и да ги яде, а него не може да нападне някой по-силен вълк! Както вълкът напада агнето, на същото основание по-силният вълк ще нападне него. Противоречията в живота произтичат от това, че хората намират, че известни постъпки спрямо тях не са прави. Всяка постъпка на хората към някой човек не е нищо друго, освен отражение на някоя негова крива постъпка към известно живо същество. Както си постъпвал към другите, така ще постъпват и към теб. Казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Това е законът. Нещата се преповтарят. Лошите, неблагоприятни условия в живота идват да напомнят на хората, че някои техни методи, схващания, учения или служенето им на Бога в някои отношения не са били прави.

Божествена връзка,
СБ, РБ - Рила, 21.8.1930г.