Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои?

Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата.

Раб и син,
НБ - София, 17.4.1927г.