Веднъж се облякъл в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да й стане господар и да не задоволява всичките й желания, но няма право да я унищожава.

Както външният, така и вътрешният живот си имат свои закони и нужди. Веднъж се облякъл в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да й стане господар и да не задоволява всичките й желания, но няма право да я унищожава. Плътта е форма, в която са поставени душата и духът, да изучават живота. Корените на живота са в плътта, а клоните – в духа. Понеже корените се стремят надолу, към центъра на земята, а клоните – нагоре, към слънцето, затова духът и плътта се движат в две противоположни посоки и се противят един на друг. Благодарение на противодействието, между плътта и духа се ражда живота. Така, именно, плътта и духът извършват велика работа. Следователно, за да има равновесие в човешкия живот, плътта трябва да върви надолу, а духът – нагоре. Мнозина искат да унищожат плътта, да се отрекат от нея. Това е невъзможно. Докато е на земята, човек се нуждае от плът. Той не е нито ангел, нито светия, не разполага с техните знания. Само ангелите и светиите могат да живеят без плът, но, когато са на небето. Слязат ли на земята, и те се обличат в плът. Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба. И най-малкото същество, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре, към клоните. И обратно, ако човек не изпълнява волята Божия, той е в положение на корени, които се забиват дълбоко в земята. Следователно, не е важно каква служба изпълнява човек, а как я изпълнява.

Голямата вяра,
НБ - София, 19.1.1919г.