Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание.

„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват.

Сам с ума си,
НБ - София, 9.1.1927г.