Някой художник нарисува една картина но не му харесва нещо, намира някакъв дефект. Тук бутне, не се изправя дефектът; там бутне, пак не се изправя. Най-после захвърля четките, отказва се да изправя дефекта. Като минат два-три дена той пак отива при картината си. Бутне на едно, на второ място и изведнъж дефектът изчезва. Защо? На място е бутнал. Следователно от човека се иска да бутне на място. Щом бутне на място, всички работи се изправят. Често хората изпадат в положението на художника, виждат своите погрешки, но не могат да ги изправят. Защо? Не знаят къде да бутнат. Дълго време ще побутват тук-там, докато един ден бутнат точно на място и картината придобие естествения си вид и красота. Животът на всеки човек е картина, която има малки погрешки. Като работи съзнателно върху себе си човек намира погрешките на картината си и ги изправя. След това той изнася картината си на изложение. Всеки човек трябва да знае, че животът му ще бъде изложен пред целия свят. Тогава той ще разбере стиха, в който Христос е казал, че няма нищо скрито-покрито в света. И тъй, когато разумните и напреднали същества видят картината ви, ще ви запитат: „Отде идете?“ - От земята. - „Какво научихте на земята?“ - Едно разбрахме на земята: няма друга планета във вселената с по-тежки условия за живот от тия на земята, но няма и по-интересна планета от земята. Големи противоречия, мъчнотии и нещастия има на земята, но и много интересни неща стават на нея. Заслужава си да живее човек на земята! Тъй щото, каже ли човек за себе си, че има големи противоречия и мъчнотии, същевременно трябва да знае, че е интересен човек. Лошият човек е интересен. И обратното е вярно: интересният човек е лош. Зад всяко противоречие се крие нещо интересно. Като знаете това благодарете на Бога, че живеете на земята която, от една страна, е пълна с противоречия и мъчнотии, а от друга - интересна. Това, което научите на земята, никъде другаде не бихте могли да научите. На нашата земя именно е верен законът: „За онези, които любят Бога, всичко се превръща на добро". Хората се оплакват от условията на земята. Въпреки това когато я напущат, плачат. Защо? Защото подсъзнателно те разбират, че животът на земята е интересен не само за хората, но и за ангелите, и за възвишените същества. Те отдалеч наблюдават и изучават живота на хората. Някои от тях слизат даже на земята да им помагат.