Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате.

Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.

Посред тях,
НБ - София, 30.10.1927г.