Достатъчно е човек искрено да пожелае идването на Царството Божие на земята, за да се оправи и неговият вътрешен свят.

Някой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тъжно на сърцето. – Радвам се, че страдаш. Това показва, че имаш сърце. Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, пръв Христос щеше да спаси човечеството без тях. Не можеха ли да слязат ангели от небето, да завържат всички, които се гавреха с Христа, а трябваше да Го разпнат? Питате: Защо Бог не оправи света? Защо изведнъж не го подобри? Преди всичко, аз не вярвам, че светът е лош. Докажете, че светът не е добър. Единственият, който не е оправен, е човекът. Щом той се оправи, целият свят ще се оправи. Достатъчно е човек искрено да пожелае идването на Царството Божие на земята, за да се оправи и неговият вътрешен свят. Следователно, кажеш ли, че светът е лош, ще знаеш, че тоя свят е отражение на твоя. Твоят свят е лош и неизправен. Ти виждаш себе си в другите и казваш, че хората са лоши. – Толкова ли съм лош? – Не си толкова лош, но не си и толкова добър, колкото си мислиш.

Двете лица на реалността / Лица на реалността,
ООК - София, 3.2.1932г.