Докато се страхуват едни от други, хората не могат да изпълняват Божията воля.

Един беден, но благочестив човек, обичал да ходи на черква, но все не успявал. – Защо? – Защото често посещавал бедни, болни, вдовици, сирачета и им услужвал с каквото могъл. Тъкмо се готвел да отиде на черква, виждал, че богомолците се връщат вече. – „Защо не идваш навреме?“ – запитал го един ден свещеникът. – „Спират ме някои хора на улицата, разговарят с мене.“ – „Всичко ще сложиш настрана, ще бъдеш изпълнителен в задълженията си към Бога.“ Бедният и благочестив човек се смутил от тази забележка, но премълчал. Той се запитал в себе си: „Наистина, кое всъщност е волята Божия? Да ходя на черква, или да помагам на бедни, болни и страдащи?“ След като сам си отговорил на въпроса, той престанал да се смущава от грешките, които другите му приписвали. Който има дълбоко вътрешно разбиране, вътрешен морал в себе си, само той може да изпълнява волята Божия. Докато се страхуват едни от други, хората не могат да изпълняват Божията воля. Някой иска да се прояви, но казва: „Какво ще помислят хората за мене?“ – Не е важно какво ще мислят хората за тебе. Важно е какво Бог мисли за тебе. Ще дойде някой да ти казва, че си постъпил зле и ще те съди. Човек сам знае дали постъпва добре, или не.

Осмисляне на живота,
ООК - София, 24.6.1931г.