Ние сме дошли на земята, именно, затова – да подкрепваме и развиваме доброто. Всеки от нас е малка станция, на която могат да се спират възвишените същества, които идат от невидимия свят да извършат известна работа.

Днес Христос се е заловил на работа. С чук в ръка Той работи по зданията, гради, събаря, не чака да Му се създадат благоприятни условия. В Писанието е казано, че Христос седи отдясно на Отца. Това значи: Христос е седнал отдясно на Любовта и чрез закона на Мъдростта учи хората, как трябва да живеят и да работят. Сутрин Христос среща някой човек тъжен, обезсърчен, няма работа и го запитва: какво искаш? Защо си тъжен? – Нямам работа, нямам пари да храня себе си и семейството си. – Не се безпокой, вземи чука и ела заедно с мене на работа! Отиват двамата при един богат човек, и Христос му казва: дай на този човек работа и му плати 50 – 60 лева надница! Ако този беден човек е шивач, Христос ще го заведе при някой голям майстор – шивач и ще му каже: този човек иска да работи. Дай му част от твоите поръчки. И като се залови на работа, нека той каже: Господи, както аз шия тази дреха, така и Ти ми приготви една нова дреха, да се зарадвам и да Те прославя. Шиеш ли дреха на някой човек, вложи в нея всичките си благопожелания и благословения, та като облече той дрехата си, да каже: нещо хубаво има вложено в моята дреха. Да бъде благословен този, който я шил! Постъпи ли шивачът така, неговият клиент и втори път ще го потърси. Когато фурнаджията меси хляб, нека вложи в него най-доброто си разположение, че който хапне от този хляб, да остане доволен, и втори път да иска да си купи от същото място. Този хляб трябва да оживее в съзнанието на всеки, който го е опитал, и под негово влияние да каже: отсега нататък решавам да живея добър и чист живот. Когато майсторът гради къща, той също така трябва да остави в нея своите добри влияния, че като влезе притежателят й, да каже: отсега нататък искам да живея нов живот, да се преродя. Само по този начин можете да подкрепвате хубавото и доброто в света. Ние сме дошли на земята, именно, затова – да подкрепваме и развиваме доброто. Всеки от нас е малка станция, на която могат да се спират възвишените същества, които идат от невидимия свят да извършат известна работа. През нас ще преминат те и на нас ще си починат. Душата и духът на човека са тъкмо такива станции, спирки или огнища, дето Божиите работници ще спират.

По Бога направени,
СБ - София, 25.8.1929г.