Всеки е цар в своята област и за своята работа.

Вие не можете да влезете от физическия свят направо в Божествения свят, първо ще минете през духовния, понеже в развитието си, човек естествено минава от едно състояние в друго. При това, в Божествения живот, взет в своята целокупност, всеки човек има свое определено място и определено предназначение. Щом дойдете на земята, вие имате вече определено място, имате специална работа. Да допуснем, че у вас се зароди желание да станете първи министър в България. Това желание, да станете първи министър в България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжност. Знаете ли тогава в какво положение ще се намерите? – Вие ще влезете в стълкновение със себе си и върху вас ще дойдат ред нещастия, падания, ставания, докато най-после съзнаете, че не е трябвало да ставате първи министър. В края на краищата ще се убедите, че вие не сте родени да ставате министър, а за вас, в духовния свят, в цялото битие има определена една специфична работа, която трябва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трябва, тя ще ви повдигне пред очите на ония разумни същества в невидимия свят, не само до положение на първи министър, но до положение на цар. Всеки е цар в своята област и за своята работа. Христос казва: „Какво се ползува човек, ако целия свят спечели, но изгуби душата си?“ И наистина, ако човек изгуби душата си, изгубва великото в живота си, изгубва благоприятните условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвид целокупността на човешкото благо. Не е въпросът само, как аз днес живея. Важно е общото благо, което е благо и на всеки едного индивидуално. Например, какво е положението на мравката по отношение към нас, такова е нашето отношение към целокупността на Божествения свят – ние сме също такива малки буболечици.

Особеното място,
МС - София, 8.7.1926г.