Външният свят няма нужда от никакво уреждане. Наистина съществува един външен свят на безпорядъка, но съществува и един вътрешен свят на безпорядък, който е в самите вас. Това показва, че външната природа всякога става отзвук на онова, което е вътре у нас. Природата хроникира тези неща и след това ние минаваме през всичко това, което сами сме произвели. Ние казваме, че в природата има един безпорядък, но трябва да знаем, че той се дължи на самите нас. Запример вие имате един добър приятел, но ако не сте внимателни към него, с вашето неразположение или с вашите необмислени думи и постъпки вие ще измените разположението и състоянието на вашия добър приятел. Без да иска, той ще почне да ви отговаря по същия начин, както вие сте разположени. Та казвам, силата на човека седи в неговото добро разположение. Човек всякога трябва да има добро разположение. Под думата "добро разположение" разбирам едно Възвишено разположение, едно разумно разположение, което да не уврежда твоите висши пориви и желания. Или това неразположение не трябва да става причина да се спират онези блага, които идат от невидимия свят или от Бога. С нашето неразположение ние можем да станем причина да отбием или да спрем благата, които идат към нас. В това седи нещастието на човека. Забележете, ако имате едно дете, което не е послушно или което няма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това, което то иска или желае. Благото, което му се дава, се отлага поради неговото неразположение. И ще видите, родителите тогава казват: "Да оставим нашето дете. Да не го пращаме тази година на училище." Вследствие на това много болести в света произтичат все от неразположение на хората. Всяка болест е резултат от натрупване на излишъци, на инертна материя в човешкия организъм. Инертни желания, инертни сили се натрупват в човека и като не могат да се използват, те причиняват известни болезнени състояния.