Който има Любовта Божия в себе си, той е извор, който постоянно блика навън, към всички хора, към всички живи същества.

Ако искаме да покажем на хората, как трябва да живеят по новия начин, ние трябва да им дадем образци, да видят на практика този живот, и тогава да го приемат. Само по този начин може да се мине от стария към новия живот. Мнозина поддържат възгледа, че духовният живот не бил съгласен с физическия, вследствие на което правил хората нещастни. Не е така. Всички велики хора на миналото, и сега, са били истински духовни хора. Техните умове, сърца и души са били изпълнени с възвишени мисли и благородни чувства. Тези хора са носили в себе си велик и възвишен идеал. Следователно, който иска да извърши нещо велико в живота си, той непременно трябва да носи в душата си велик идеал. Такъв човек може да има за тил цялото небе, всички ангели, светии, праведни хора, всички добри и разумни хора, всички вярващи и всички адепти. Няма по-велико нещо за човека от това, да има зад себе си такъв тил. Всички тия хора ще му изпращат добри мисли и чувства и ще кажат: Пътят, в който вървиш, е прав. Върви напред, ние ще ти съдействаме! Питам: ако всички тия са с тебе, кой ще бъде против тебе? Казано е в Писанието: „Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?" Това значи: ако Любовта е с нас, нито хората ще бъдат против нас, нито ние против тях. Който има Любовта Божия в себе си, той е извор, който постоянно блика навън, към всички хора, към всички живи същества. В този смисъл, ние нищо не очакваме от хората, но искаме само да възстановим Божия закон, който ще донесе благото за всички хора на земята. Ние искаме свободата на всички хора. Свободен човек е онзи, който обича истината. Казано е: „Истината ще ви направи свободни”.

Призови Симона!,
НБ - София, 16.10.1927г.