Докато живее съобразно великите закони на Битието, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.

Като се намерят в трудни положения, на които не могат да издържат, хората казват: "Такава е Волята Божия." Не, така не се говори. Само светията, само праведният човек може да каже кое е Волята Божия и кое не е. Някой краде, заради което го турят в затвор. Като се види ограничен, той казва, че Волята Божия била такава. Не, Волята Божия не е в човешките закони. Краде ли човек, човешките закони непременно ще го хванат. Божествените закони нямат нищо общо с човешките. Светията познава Волята Божия и я изпълнява. Когато нечия красива мома дойде при него, той я погледне, измери я с погледа си и знае вече какви са намеренията й. Тя или бяга от някой момък, или иска да изкушава светията. Той й казва: "Сестро, ако си дошла при мене да водиш чист живот, ти трябва да минеш по този път, по който аз съм минал. Аз съм се молил по три-четири часа на ден, а ти искаш без молитва да постигнеш нещо. Това е невъзможно. Щастието не се постига лесно." За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да даде място на Божественото в себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. Когато Божественото се постави за основа, животът на хората се превръща в рай: птичките пеят, изворите бликат, цветята цъфтят, плодовете зреят, децата скачат и се радват. Млъкнат ли птичките, пресъхнат ли изворите, не благоухаят ли цветята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човешкото ги разваля. Това се отнася и до личния живот на човека. Видите ли, че някой човек боледува, става песимист, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е закон на Природата. Не, това е резултат на нарушаване на природните закони. В Божиите и във великите природни закони няма никаква измяна. Те са постоянни и неизменни. Следователно, докато живее съобразно великите закони на Битието, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Който живее според тия закони, той никога не петни душата си. Щом своята душа не опетнява, той никога не може да петни душите на своите ближни.

Правилни връзки,
ООК - София, 4.9.1929г.