Илюзиите са като триците на брашното, но и без тях не може, все има с какво да се занимавате. Каквото представят играчките за децата, такова нещо са илюзиите за възрастните.

Никой не може да се произнася, че еди кой си го обича, или не го обича. – Защо? – Защото любовта съществува само като абсолютна проява на Бога. Човек не е проява на любовта, но чрез него тя може да се прояви. А Бог е Любов. Божественият свят е свят на светлина и на любов. Тъй щото, ако търсите светлина, там ще я намерите; ако търсите любов, пак там ще я намерите. Вън от този свят вие изпадате в мрак и в безлюбие. Ние говорим за възходящата любов, в която няма измяна. Ако говорите за любовта на промените, вие сте в друг свят. Тази любов наричаме низходяща. В тази любов хората се влюбват и разлюбват. Докато са влюбени, те са готови на всякакви жертви. Щом се разлюбят, нищо не дават един за друг. Любов, в която има влюбване и разлюбване, е любов на илюзиите. Такава е земната любов. Докато е на земята, човек се движи в илюзии. На десет илюзии ще срещне едва една реалност. Ако избягвате илюзиите, нищо няма да ви остане. Илюзиите са като триците на брашното, но и без тях не може, все има с какво да се занимавате. Каквото представят играчките за децата, такова нещо са илюзиите за възрастните. Дълго време детето се занимава с играчките си. Следователно, и възрастният не може в един момент да се откаже от илюзиите си. Докато живее с илюзии, човек все още се държи за земята. Отнемат ли изведнъж илюзиите му, той ще полети в пространството, без да може да се спре. Страшно е това положение. То е все едно, да се качиш на балон и да отрежат връзките на балона. Дълго време ще викаш, но никой не може да ти помогне. Ще чакаш, докато балонът сам падне на земята. Всяко нещо може да бъде илюзия, но може да бъде и реалност – зависи от разбирането на човека. Бомбата е илюзия за онзи, който не я разбира, но реалност за онзи, който я разбира.

Добрата дума,
МОК - София, 10.5.1929г.