С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни.

Преди десетки години един американски параход претърпял катастрофа и потънал в океана. Повечето пътници се качили на лодки и се спасили. В последната лодка останало само едно празно място. Трябвало да се качи една жена със своето момченце. Всички се огледали, как да разрешат въпроса– нямало място за двама души. Майката бързо настанила момченцето си в лодката, взела си сбогом от него и казала: Носи много поздрави на баща си. Кой от вас може да прояви такъв дух на себеотричане и със спокойствие да каже: Носи много поздрави на баща си. Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата. Питат някого: Де е брат ти? – Не зная, той е голям грешник, останал е някъде. Господ му казва: Не постъпваш добре. Подай ръка на брата си. Един велик художник нарисувал две хубави картини. И двете представяли давещи се хора. В едната картина имало една жена, която, ужасена, посягала с двете ръце да се хване за една канара и се спасила. В втората картина имало пак жена, която с едната ръка се държала здраво за канарата, а другата протягала към давещите, дано някой се хване за нея и спаси. Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае, защо грешат и защо страдат. Ако вървите по Христовия път, ще разберете, защо Той възлюби хората й как прояви своята любов.

Да възлюбиш Господа,
НБ - София, 15.10.1916г.